| с. Широка лъка - фестивал |
Широка лъка - „Песпонеделник“  След тях излиза групата от с. Василе Левски, общщина Карлово. Техният обичай е свързан отново с пролетта, засяването на земята и плодородието. Злото е представено от два дявола, които пристъпват бавно и с отмерени стъпки. Опашките им са намазани с катран и определено в днешно време създават повече настроение и усмивки, отколкото респект от злите сили. След песни и ритуални танци символично се заорава нивата.  Веднага след „старците” от с. Васил Левски излита кукерите от с. Драгоданово, област Сливен. Техният обичай се изпълнява седмица след Сирни заговезни и има за цел да предизвика плодородие и здраве по хората и добитъка. В кукерската групата има кометаджии, зълви, девери и пародиен образ на попа, който има в своята кадилница, вместо тамян... люти чушки (е, нали все пак и лютото гони дявола). След като се почерпят с вино, кукерите се разхлопват, та да изгонят зимата. Въоръжението им е ятагани и големи тояги. По традицията кукерите се обличат извън селото и после тръгват по къщите. Не влизат само там, където скоро е имало смърт. Играят своето кукерско хоро и ако има малко дете в къщата, го вземат и играят с него за плодородие. След като обиколят къщите, кукерите се събират на мегдана и извършват засяване. Гадае се дали ще бъде плодородна годината по шиника в зависимост от това как се обърне. Накрая се благославя „... колкото е пълна крината, тъй да е плодородна и сита годината. Колкото е як и здрав на кукерите гюмука, тъй да сте здрави и яки всички тука... Да потъне вдън земя злото, да бъде цар доброто.”.  След благословията кукерите си тръгнаха, а на тяхно място дойде групата от С. Войнягово, Карловско, която е изключително интересна със своята украса. Кукерите носят огромни пирамидални маски на главата, обкичени с огледала и големи шарени пискюли, а по кръста им има няколко реда хлопки. Техният обичай носи в себе си традициите на траките. Изпълняват обреда през сирна седмици, като дните за маскиране са понеделник, сряда, петък и неделя. Неделя, след заговезни, кукерите тръгват из махалите. „Старците” обикалят селото и влизат във всеки дом, за да прогонят злите духове. За благодарност стопанката на къщата им дава 1 блюдо брашно, а стопанинът ги черпи с вино. Накрая се събират на мегдана, прогонват злите духове и посрещат настъпването на новото и доброто, което идва с пролетта. След като изиграят своето ритуално хорото, остават 3-4 „старци”, които свалят иляците, изваждат специално приготвени за празника камшици, направени от коприна и кожа, дълги около 2-3 м. и ги удрят в земята, за да възпроизведат силен трясък, прогонвайки така злото.  След войняговци, наред са кукерите от с. Жабокрът, Кюстендилско, състава им е към местното читалище „Пробуда”, като се състои от сурвакарска група. По традиция тя обикаля на 1-ви януари и поздравява стопаните за новата година. В група има малко детенце, символ на новото начало, народен лечител, камила, булка, стопанин, стопанка, шафер, шаферки и кукери носещи маски на причудливи чудовища.  Настроението с такава шарена група е изключително весело и неусетно преминаваме към кукерите от Отец Паисиево, Пловдивско. Кукерите са облечени в бели ризи и червени фустанели, обути са с лапчуни, стегнати с черни гайтани и цървули, хлопките им тежат над 30 кг.! Впечатляващи са техните „качулки” които достигат над 3 метра височина. В групата има още – крава Петкана, на която втората буква заменена с у! Колоритен, обаче, е гол до кръста мъж, който със сноп пръчки налага с всички сили маскираните като волове момчета (които явно са с доста здрава гърбина или просто са сложили „броня”). Чрез обичаят се гони злото събрано с дългата зима.  Ето и кукерите от с. Кошарево, Пернишко. Докато се представяше групата от с. Васил Левски, кошаревци преминаха през площада и със своето дрънчене заглушиха част от ритуала на левченци. Е, сега дойде и техния ред, като това е най-многобройната група на днешния ден. Техните костюми са от червени ленти, на главите си носят огромни маски от пера, на които лицата са от дърво, в ръцете си носят чукове, а на кръста имат хлопки или чанове. Носят дори своебразно черешово топче (дали беше череша не се наемам да кажа), с което гърмяха в центъра на площада. Предвожда ги мъж в празнично военно облекло със сабя в ръка. Тази група буквално изпълни малкото площадче, препълнено и без това с хора. Истинска наслада е да се гледа токова шествие. Ритуала, който изпълняват е посрещането на сурвакари от стопанина по случай новата година. Поздравяват се и се благославят, та да има здраве и берекет. Стопанина приветства и идването на нова снаха и „...ако е рекъл Бог таз година двоица, догодина троица, а може и четирима” (така се решава демографския проблем). Както подобава всички се черпят от лютата ракия на стопанина и в този момент идва... мечкарина, който пее с дрезгав глас и води мечка (преоблечено момче). Под вещото ръководство на своя господар, мечката показва последователно как младите моми се червят за среща с ергените, как пияните баби от Кошарево се търкалят и как старците налагат пияните баби та „...да видят тия баби дали ще се напиват”. Изпълнява се древната колкото света традиция мечката да гази стопанина за здраве (на стопанина трябва да му е здрава гърбината), а накрая всички сурвакари дрънкат с хлопки около къщата (площада) за здраве и берекет.  Последни са кукери от село Турия, Старозагорско (родното място на Димитър Чорбаджийски – Чудомир). Това е най-буйната група, много от техните обичаите са запазени в чист и автентичен вид. Кукерите и маскирана дружина снове около площада и гърми се с пищови. Разиграва се сценка, на която двама от дружината се борят за сърцето на циганката (предрешен мъж). След като единият побеждава, двамата с циганката отиват в сламена „колиба”, след което, тя (колибата) се подпалва, за да изгори злото. След колоритната сцена групата отива към реката и нагазва в нея.  Така приключи демостративната част от фестивала, като веднага след това кукерските групи и хората се хванаха на хоро, което продължи до късния следобяд, вече под звуците на Виевската фолк група.  |
