Според един стар турски статистически справочник през 70-те години на XIX век селото е имало 118 къщи. След Освобождението от турско робство преобладаващото черкезко население в района е започнало да се изселва и на негово място взели да прииждат българи, предимно изселници от Беломорска Тракия. Вниманието им било привлечено от богатия на вода район и славата, която се носила из цялата империя, за целителната сила на манастира на Ак Язълъ баба.

Прогонени от родните си места, първо се преселили 2-3 семейства от фамилията на Атанас Желев с прякор Чорбаджията, Димитър Стамболията и Михо Димитров. След няколко месеца се заселили още двадесетина семейства, дали началото на родовете Михови, Коларовци, Анастасовци, Армудовци, Маруловци, Паприцови, Пауновци. Почти всички те били от Лозенградския и Одринския край, а преселението станало някъде около 1879 година.

Непосредствено след пристигане на голямата група заселници били събрани средства и бил построен православен храм в архитектурен стил XIII - XIV век, съществуваща и до днес. Не след дълго било издигнато и училище. В него първи като учител влязъл даскал Никола Златев. Били направени три чешми, било заградено и място за гробища. По този начин поселището започнало да придобива типичния за времето си облик на християнско село. Без да изневеряват на християнския си религиозен толеранс, новите преселници дълго време запазили някои от обредите за здраве и късмет в териториите на манастира, като част от тях пренесли в новопостроената християнска църква.



Информацията е предоставена от Камен Спиров.